Алтернативна история :: Автономна Македоно-Одринска държава от 1903 г.

Постинг

25.06.2010 21:07 - Автономна Македоно-Одринска държава от 1903 г.

Автор: alternativehistory Категория: История

Прочетен: 8865 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.07.2010 22:35

От средата на XIX век Османската империя е наричана “болният човек край Босфора”. От една страна с териториални претенции към нея са едновременно Русия, Австро-Унгария, Италия, България, Сърбия, Гърция и Черна гора, а от друга Великобритания, Франция и Германия желаещи да получат влияние в империята, като контролират по косвен начин финанси, индустрия, търговия, армия и други области и институции, които са обект на контролиране от държавата. Така те целят запазване на териториалната й цялост, като към групата на последните формално се присъединява Русия, тъй като тя има забрана, наложена й от Западните Велики сили, да анексира територии на юг от река Дунав. В противен случай я грози нова Кримска война, което би било самоубийство за Руската империя. Избухналото през 1903 г. Илинденско-Преображенско въстание нанася сериозен шамар на Европейската дипломация, поддържаща т. нар. “статукво” на Балканите. По това време в Македония и Одринска Тракия освен българи живеят и малко гърци, власи, турци и арнаути. В подготовката на въстанието, обаче се включват само българи и незначителен брой власи, така то е наричано чисто българско въстание, а ВМОРО чисто българска организация. Целта на въстанието е да се провокира общественото мнение и това да доведе до автономия в двете области. В началото на XX век, обаче Великите сили не са готови да доведат до край и без това сложния Източен въпрос. Дори и опитите на Мюрцщегска реформена програма не водят до подобряване на положението на християните в империята. Причините за това са много и разнообразни, но главната произтича от българския характер на въстанието и кошмарните спомени на европейските дипломати от 1885 г., когато смятаният за руски сателит Княжество България удвоява територията си като се обединява с автономната провинция Източна Румелия. Въпросът тук обаче е какво би било бъдещето на една автономна Македоно-Одринска държава, създадена под натиска на Великите сили след въстанието от 1903 г. Вариант 1: Стихийно обединение. Според някой историци само след няколко години е щяло да последва ново стихийно Съединение с България. Когато през 1885 г. се извършва същото, готови да нападнат България се оказват Турция, Румъния, Гърция и Сърбия. Румъния е спряна от струпалите се по границите й руски войски, Гърция от липсата на обща граница с България, а Турция от стремежа да покаже, че е започнала да се реформира, а и от голямата вероятност Сърбия да разбие българските войски и да прекрати Съединението. При повторен сценарий и с евентуалната Македоно-Одринска автономия, обаче резултатът би бил съвсем различен. Русия не би могла да спре Румъния, тъй като е заета от назряващия конфликт в Далечния Изток с Япония. Толкова голяма България ще засегне и интересът на Австро-Унгария за излаз на Бяло море през Солун. Така тя или отново би подтикнала Сърбия към война или сама би ударила България с десант на Халкидическия полуостров. Сърбия от своя страна едва ли би чакала Австия. При наличието на толкова много съюзници самочувствието на сърбите, накърнено от войната от 1885 г. би се върнало на мига. Историко-геогравската област Македония включва долината на река Бистрица, от там Гърция би получила сухопътна граница с уголемената България, а има възможност подобно на Австро-Унгария да удари и по море. Турция пък би била раздвоена в решението за определяне на позицията си. От една страна тя също не би желала толкова голяма държава, намираща се в близост до Истанбул и заплашваща да отнеме и малкото й останали европейски територии, а от друга Княжество България и Македония са нейни автономнии. Те все още се разглеждат като част от голямата Османска империя. Ако всички изброени по-горе държави едновременно атакуват България и Македония, те ще искат след разгрома им огромни териториални компенсации, което означава загуба на автономните територии на Турция към независими държави. Вариант 2: Междубългарски конфликт за това кой да извърши обединението. За българите от Македония и Одринско няма и съмнение, че след като получат автономия ще последва съединение с Княжеството. Когато европейски журналисти и делегати са изпратени да отразяват това, което се случва по време на въстанието те питат лидерите на ВМОРО “добре господа за какво се борите вие тук, какво ще я правите тази ваша свободна Македония”, а те недвусмислено им отговарят “он да биде българско”. Само, че със създаването на държавноста идеализмът изчезва и на негово място се появяват крайния национализъм и шовинизъм. На картата долу съм се опитал да докарам границите на една евентуална Македоно-Одринска автономна държава. Тя по всяка вероятност би била по-голяма и от самото Княжество, което означава повече население, по-голяма армия, по-бързи темпове на икономическо развитие. Дори македонската автономия би опирала на две морета (Черно и Бяло) и ще е само на няколко десетки километра от други две (Мраморно и Адриатическо). Излазът на Бяло море е от огромно значение за търговията, докато този на Черно море, притежаван и от Княжество България обвързва превоза на стоките да минава през Босфора и Дарданелите, което допълнително оскъпява продукцията. Всичко това би довело до желанието на македонските българи да изместят Княжеството от мястото му на притегателен център за българите и да искат те да обединят България. Това обаче ще означава конфликт между двете български държави, от който биха се възползвали всичките ни съседи, и най-вече Турция, която по-горе описах в каква патова ситуация би изпаднала при обединение на двете Българии. След 1878 г. дори източнорумелийските управници мислят дали те биха могли да извършат съединението. Източна Румелия, обаче има много недостатъци: 1)по-малка е от Княжество България; 2)има статут на автономна провинция, а Княжеството на автономна държава; 3)Източна Румелия се управлява от сменяем губернатор, а Княжеството от монарх; 4) Източна Румелия няма собствена войска. Ако Великите сили бяха дали на Македония и Одринска Тракия автономия едва ли биха пропуснали тези подробности, като по този начин биха създали втора България конкурираща се с другата. Представете си само едно Македоно-Одринско княжество, начело на което е застанал някой западноевропейски принц. А кой от двамата монарси (Фердинанд и вероятният македонски княз) би си дал короната на другия? Никой! Вариант 3: Планирано обединение. Ако двете Българии все пак се бяха разбрали кой да извърши обединението ще последва въпросът как да стане това. Горе описах какво би станало при стихийно обединение, както при това от 1885 г. Войната със съседите би била неизбежна, а световният конфликт, наречен Първа световна война, е наближавал. На Княжество България и Източна Румелия са им трябвали цели седем години, за да извършат Съединението, макар и стихийно, без почти никаква подготовка. Ясно е, че новото съединение би се осъществило много по-трудно и изисква повече време за планиране и подготовка, през което несъмнено е щяля да избухне Първата световна война. Така се създава възможност двете Българии да се включат във войната на някоя от страните, с обещанието, че след победата ще се обединят. По мое мнение Антантата би се съгласила, а дори би дала и независимост на обединената България. От друга страна Централните сили може би също щяха да натиснат Турция да позволи обединението, но това би било заплаха за нея в бъдеще - една толкова голяма държава в непосредствена близост до столицата й. Хубавото на този трети сценарий е, че ще се избегне избухването на Балканската война и нямаше да се налага да отстъпваме територии на Румъния или на някой друг “братски съюзник”.